Тиреотоксикозата е едно от най-често срещаните ендокринни заболявания. У нас всяка година заболяват 6000 – 8000 души. Засягат се предимно хора на 30-40-годишна възраст, като заболеваемостта у жените е много по-висока от тази у мъжете. Какви са причините за хиперфункцията на щитовидната жлеза, какви са нейните симптоми и лекува ли се заболяването – на тези въпроси отговаря д-р Христо Чалъков, началник на Отделението по ендокринология и болести на обмяната в МБАЛ “Уни Хоспитал”.
Д-р Чалъков завършва медицина през 1989 г. в София. През 1995 г. придобива специалност “Клинична токсикология”, през 1997 г. специалност по вътрешни болести, а през 2005 г. специалност “Ендокринология и болести на обмяната”. Д-р Чалъков е работил като авиолекар към подразделение на българските Военновъздушни сили. Бил е началник на Метаболитното отделение към Клиниката по ендокринология във Военномедицинска академия – София.
– Д-р Чалъков, какво се крие зад диагнозата хиперфункция на щитовидната жлеза?
– Хиперфункцията на щитовидната жлеза или хипертиреоидизмът представлява вид тиреотоксикоза – наличие на повишено количество тиреоидни хормони три- и тетрайодтиронин – обозначавани като Т3 и Т4, в кръвообращението, резултат на повишено производство. Излишъкът от хормони може да е факт и при процеси с разпад на жлезата, но тогава нямаме повишено производство, а тиреотоксикоза след излив на хормони от резервния пул в жлезата.
– Кои са причините за заболяването?
– Заболяването би могло да се отключи на базата на генетична предразположеност в условията на остър или хронично кумулиращ стрес или пък вирусна/бактериална инфекция. Женският пол е 4-6 пъти по-засегнат.
– Има ли различни форми на хиперфункцията на щитовидната жлеза?
– Да, най-честите форми са автоимунните тиреоидни заболявания, като най-познати са болестта на Базедов и тиреоидит на Хашимото в хипертиреоидната си фаза (Хашитоксикоза). Съществуват още токсичният аденом (хиперсекретиращ доброкачествен тумор) и Базедофицираната гуша (многовъзлеста хиперсекретираща гуша), както и други по-редки форми.
Д-р Христо Чалъков
– Какви са най-честите симптоми?
– Симптомите могат да са десетки, но най-честите са повишена нервност, бърза уморяемост, треперене на ръцете, сърцебиене с ускорен пулс, изпотяване, намаляване на телесното тегло, понижена толерантност към топлина и др. Но оплакванията могат да липсват или да са оскъдни и атипични, както се случва често при токсичния аденом, засягащ по-често напредналата възраст и изявяващ се с депресия, безапетитие, смущения в сърдечния ритъм.
– Какви са усложненията при тиреотоксикоза, ако не се лекува навреме?
– При нелекувана тиреотоксикоза, макар и рядко, може да се стигне до усложнения, които сериозно да влошат качеството на живот на човек и дори да бъдат животозастрашаващи. Сред тях е тиреотоксичната криза и тиреотоксичното сърце със сърдечна недостатъчност, които изискват хоспитализация и лечение в спешен порядък.
– Как се диагностицира заболяването?
– Заболяването се диагностицира чрез изследването на хормони. Най-често е достатъчно да се изследва свободният Т4 и ТСХ и по-рядко и свободният Т3. Има отрицателна обратна логаритмична връзка между тиреоидните хормони – сТ4 и сТ3 и контролиращия ги ТСХ, т.е. двукратното повишение на Т4 рефлектира в 100-кратно понижение на ТСХ и обратното. Важно е да се отбележи, че Т4 и Т3 могат да са в норма според референтните стойности, но тъй като вече не са в норма за отделния човек, ТСХ се отклонява под зададените от съответната лаборатория нива. Състоянието се обозначава като субклинична тиреотоксикоза
Разбира се, има отклонения от горепосоченото правило на отрицателна обратна връзка, но това е свързано с доста по-редки състояния, които са предизвикателство за ендокринолога и той трябва да ги има предвид. Другите изследвания, полезни за диагнозата, са определени видове антитела и, разбира се, ултразвуково изследване на щитовидната жлеза.
– Какво е лечението и прогнозата на пациентите с тиреотоксикоза?
– Лечението е със средства, потискащи производството на тиреоидни хормони, а при определени случаи с Хашитоксикоза се комбинират с тиреоидни хормони (“сандвич терапия”) с оглед намаляване амплитудата на осцилациите от промяната във функцията в хода на лечението. Продължителността е различна, определя се от допълнителни параметри – ехографска картина, определени антитела и може да приключи за шест месеца или за две години. За случаите, невлизащи в ремисия след две години лечение, личното ми мнение е да се обмислят други лечебни подходи като оперативна интервенция или лечение с радиойод. Пациентите се диспансеризират за 10 години.
– Много ваши колеги се опасяват, че ковид пандемията ще забави диагностиката, а съответно и лечението на пациенти с тежки заболявания. Каква е ситуацията във вашето отделение?
– Не се забелязва промяна в броя на постъпващите случаи с тиореотоксикоза ежемесечно, нито закъснели диагнози.
Румяна СТЕФАНОВА
